Стандарти за основен анестетичен мониторинг

Комитет по произход: стандарти и практически параметри (одобрен от Камарата на делегатите на ASA на 21 октомври 1986 г., последно изменен на 20 октомври 2010 г. и последно потвърден на 28 октомври 2015 г.)

Тези стандарти се прилагат за всички анестезиологични грижи, въпреки че при спешни обстоятелства подходящи мерки за поддържане на живота имат предимство. Тези стандарти могат да бъдат надвишени по всяко време въз основа на преценката на отговорния анестезиолог. Те имат за цел да насърчат качествената грижа за пациентите, но спазването им не може да гарантира никакъв конкретен резултат за пациента. Те подлежат на преразглеждане от време на време, както е оправдано от развитието на технологиите и практиката. Те се прилагат за всички общи анестетици, регионални анестетици и наблюдавани анестезиологични грижи. Този набор от стандарти се отнася само до въпроса за основното наблюдение на анестезия, което е един от компонентите на анестезиологичните грижи. При определени редки или необичайни обстоятелства, 1) някои от тези методи за мониторинг могат да бъдат клинично непрактични и 2) подходящото използване на описаните методи за мониторинг може да не успее да открие неблагоприятни клинични развития. Кратки прекъсвания на непрекъснатия † мониторинг могат да бъдат неизбежни. Тези стандарти не са предназначени за прилагане при грижи за акушерски пациент в раждането или при провеждане на лечение на болката.

1. СТАНДАРТ I
Квалифициран персонал по анестезия трябва да присъства в стаята по време на провеждането на всички общи анестетици, регионални анестетици и наблюдавани анестезиологични грижи.
1.1 Цел -
Поради бързите промени в състоянието на пациента по време на анестезия, постоянно трябва да присъства квалифициран анестезионен персонал, който да наблюдава пациента и да предоставя анестезиологични грижи. В случай, че съществува пряка известна опасност, например радиация, за анестезията
персонал, който може да изисква периодично наблюдение на пациента от разстояние, трябва да се предвидят някои мерки за наблюдение на пациента. В случай, че спешен случай изисква временно отсъствие на лицето, основно отговорно за упойката,
най -добрата преценка на анестезиолога ще бъде направена при сравняване на спешната ситуация със състоянието на анестезирания пациент и при избора на лицето, оставено отговорно за упойката по време на временното отсъствие.

2. СТАНДАРТ II
По време на всички анестетици, кислородът на пациента, вентилацията, циркулацията и температурата трябва да се оценяват непрекъснато.
2.1 Оксигенация -
2.1.1 Цел -
За да се осигури адекватна концентрация на кислород във вдишвания газ и кръвта по време на всички анестетици.
2.2 Методи -
2.2.1 Вдъхновен газ: По време на всяко прилагане на обща анестезия с помощта на апарат за анестезия, концентрацията на кислород в дихателната система на пациента се измерва с кислороден анализатор с използвана аларма за пределно ниска концентрация на кислород.*
2.2.2. Оксигенация на кръвта: По време на всички анестетици трябва да се използва количествен метод за оценка на оксигенацията, като например пулсова оксиметрия.* Когато се използва пулсовият оксиметър, импулсният тон с променлива стъпка и алармата за ниския праг трябва да бъдат чути за анестезиолога или персонал на екипа по анестезия.* За оценка на цвета е необходимо адекватно осветление и излагане на пациента.*

3. ВЕНТИЛАЦИЯ
3.1 Цел - Да се ​​осигури адекватна вентилация на пациента по време на всички анестетици.
3.2 Методи -
3.2.1 Всеки пациент, подложен на обща анестезия, трябва постоянно да се оценява адекватността на вентилацията. Полезни са качествени клинични признаци, като екскурзия на гръдния кош, наблюдение на дихателната торба на резервоара и аускултация на дихателните звуци. Трябва да се извършва непрекъснат мониторинг за наличие на въглероден диоксид с изтекъл срок на годност, освен ако не е обезсилен поради естеството на пациента, процедурата или оборудването.
Силно се насърчава количественото наблюдение на обема на изтекъл газ.*
3.2.2 Когато се постави ендотрахеална тръба или ларингеална маска, правилното й разположение трябва да се провери чрез клинична оценка и чрез идентифициране на въглероден диоксид в изтичащия газ. Продължителният анализ на въглероден диоксид в края на приливите, използван от момента на поставяне на ендотрахеална тръба/ларингеална маска, до екстубация/отстраняване или иницииране на прехвърляне в място за постоперативна грижа, се извършва с помощта на количествен метод като капнография, капнометрия или масспектроскопия. *
Когато се използва капнография или капнометрия, алармата за крайния прилив на CO2 трябва да бъде чута за анестезиолога или персонала на анестезиологичния екип.*
3.2.3 Когато вентилацията се управлява от механичен вентилатор, в непрекъсната употреба трябва да има устройство, което е в състояние да открие прекъсване на компонентите на дихателната система. Устройството трябва да подава звуков сигнал, когато аларменият му праг е надвишен.
3.2.4 По време на регионална анестезия (без седация) или локална анестезия (без седация), адекватността на вентилацията се оценява чрез непрекъснато наблюдение на качествени клинични признаци. По време на умерена или дълбока седация адекватността на вентилацията се оценява чрез непрекъснато наблюдение на качествени клинични признаци и мониторинг за наличието на издишан въглероден диоксид, освен ако не е изключено или обезсилено от естеството на пациента, процедурата или оборудването.

4. КРЪЖЕНЕ
4.1 Цел - Да се ​​гарантира адекватността на кръвоносната функция на пациента по време на всички анестетици.
4.2 Методи -
4.2.1 На всеки пациент, който получава анестезия, електрокардиограмата трябва непрекъснато да се показва от началото на анестезията до подготовката за напускане на мястото за анестезия.*
4.2.2 На всеки пациент, подложен на анестезия, трябва да се определя и оценява артериалното кръвно налягане и сърдечната честота поне на всеки пет минути.*
4.2.3 Всеки пациент, получаващ обща анестезия, трябва да има, в допълнение към горното, кръвоносната функция, която непрекъснато се оценява чрез най -малко едно от следните: палпация на пулс, аускултация на сърдечните тонове, проследяване на проследяване на вътреартериалното налягане, ултразвуково периферно наблюдение на пулса или пулс
плетизмография или оксиметрия.

5. ТЕМПЕРАТУРА НА ТЯЛОТО
5.1 Цел - Подпомагане на поддържането на подходяща телесна температура по време на всички анестетици.
5.2 Методи - Всеки пациент, подложен на анестезия, трябва да се следи температурата, когато се предвиждат, очакват или подозират клинично значими промени в телесната температура.
† Обърнете внимание, че „непрекъснато“ се определя като „повтарящо се редовно и често в постоянна бърза последователност“, докато „непрекъснато“ означава „продължително без прекъсване по всяко време“.
* При смекчаващи обстоятелства, отговорният анестезиолог може да се откаже от изискванията, отбелязани със звездичка (*); се препоръчва, когато това се направи, да бъде посочено (включително причините) в бележка в медицинската карта на пациента.

 


Час на публикация: 27-07-21